39.2 по Целзий

Жегата е стопяваща. Буквално. В София термометърът цапардоса 39.2 градуса, но по мои наблюдения беше към 160, тъй като щипките на балкона започнаха да се разтопяват. Върху гащите.

Получава се неприятна сплав, която не може да бъде неутрализирана. Евентуално, може би, ще стане с бензин или газ, но ако си намажеш гащите и с гориво, освен с разтопени щипки, по-добре направо да ги хвърлиш.

Нетърпимата топлина не прощава никому. Във Враца капризен клиент нещо не си харесал вече прочетения вестник и наредил на продавача да му даде друг, а този да си го вземе обратно. Като че ли са картофи.

И вестникарят, човекът, отказал. За да е по-ясен в отказа си, изстрелял няколко сачми в главата на читателя. Дето се вика, да му е за урок. Вече да не иска смяна на вестника, щото другия път може да остане без крайник, примерно.

Това обаче е нищо. В някакво село един гневен чичко заклал сестра си и зет си, щото не можели да се разберат кой в коя стая да спи. Та той решил проблема кардинално – убил ги. Така никой няма вече да спи. Никога.

След което се опитал да си направи харакири на двора и се намушкал, но не успял с това начинание. Очевидно убийствата пó му идат отръки.

В столичния зоопарк пък изкъпали Артейда. Артейда е слон. Слоница по-точно. Сигурно много се е радвала, душата, поне така изглежда на снимките. На една от тях даже я има, обвита в дъга. Дъга обви къпаната Артейда.

Дори слоновете се къпят, си мисля аз, докато слизам с асансьора, в който мирише на нещо средно между екарисаж и забравена от 1 седмица тава с печен чернокоп. За да оставяш такава миризма след себе си, има няколко възможности:

а. Ти си некъпан слон.

б. Ти си човек и имаш медицински проблем

в. Нямаш медицински проблем, нямаш и вода

г. Имаш вода, но не подозираш за съществуването на този природен ресурс

Размишлявайки върху четирите възможности, реших, че няма как в асансьора да се е возил слон, бил той къпан или некъпан. Все пак, дори и да е 40 градуса, в нещастната ми глава, сред сварените мозъчни белтъци, се намира и капка здрав разум.

Ако е подточка б, няма какво да се размишлява много. Подточка в е малко вероятна, тъй като аз имам вода, което означава, че и останалите апартаменти имат.

Подточка г ми изглежда най-вероятната, особено като пресея обитателите на входа, доста от които спокойно могат да бъдат характеризирани като нечистоплътни кукувици.

Поздравих Артейда мислено, дето ми е такава чистофайница, и си пожелах над мен да живее слон, а не откачалник, който ръси с шепи просо по главите на пешеходците.

Вкъщи е толкова топло, че котката диша с изплезен език. Досущ като куче, само дето не лае. Затова пък вие – зове женската от съседния апартамент. Тя не се отзова, все пак е здравомислеща жена – не търчи, като й свирнат. Особено в тези температури.

Това явно ядоса моя и на сутринта намерих труп на балкона. Отначало мислех, че е някаква негова играчка, но повторният оглед на местопрестъплението показа, че е прилеп.

Прилеп. Убит. На балкона ми. Малко прилепче, ако трябва да съм точна. Не знам какви са тея майки, дето си пускат децата да летят по нощите. Разпознах тялото по ушите – имат много специфични уши.

След 10 минути намерих и едното крило. Другото май е било погълнато, заедно с част от задника. Чудех се да адмирирам ли кръвожадността на котката или да го възпитавам, че прилепи не се ядат. Оставих го той да решава как ще се развива по-нататък, и излязох.

Искрено се учудих, че транспортирането ми от нас до Централна гара ми отне точно 45 минути. С кола. На 21 август, когато морни софиянци са положили тела по Черноморието или там, където си ги полагат, когато са в отпуска. Улиците са пълни с: каруци, камиони, коли. Повечето номера не са софийски.

Не че имам нещо против не софийските номера, но някакси не е нормално да не можеш да се придвижиш в собствения си град, защото той е пълен с ремаркета и тегличи от Перник, примерно.

Пък оня ден наште ми разказаха как, прибирайки се от Созопол, минали през центъра на Стара Загора. Не че много ги влече центърът на Стара Загора, просто оттам минава пътят. Та, карат си те, и срещу тях – на кръстовището – бам, каруца с петима цигани. Пардон, роми. Тоест, той бил един ром – кочияш, и четири ромки – пътнички.

Дръгливата кобила се паникьосала заради натоварената пътна обстановка, вдигнала се на задните си копита, а с предните започнала да рита пред стъклото на колата ни. И се зъбела. Както каза майка ми – доста зловещо. Не че е виновно добичето, че го карат да минава през центъра на Стара Загора.

Баща ми успял да спре преди да се нанижат в каруцата и да пометат кочияша и придворните му дами, които в напрегнатата ситуация само успели да се прекръстят по три пъти.

Интересна случка, нали. Много ще е яко, като влезем у евросъюза, да дойде някой германец и да се наниже в кобила и каруцата й на някое кръстовище. Не че и при тях не може да ти се случи да катастрофираш, ама каруци с магарета още не съм виждала по магистралите и основните пътни артерии в Европа.

Мисълта ми обаче бе издухана от нахлулия от изток-североизток лек до умерен вятър. Зарадвах му се много, щото бях започнала да се чувствам като бедуин. Надявам се само да не се скофти прекалено много времето, тъй като още не съм излязла в отпуска.

Събитието на годината ми предстои в края на тази седмица и стискам всички налични палци атмосферните условия да са окей, по възможност да не вали градушка и да не е като в пустинята Мохаве.

Угодия няма, както виждате. Такъв е венецът на природата – капризен и вечно недоволен. Май е по-добре да си прилеп.

Което ме навя на мисълта, че след като му направих дисекция, оставих тялото на парапета на балкона. И сега лекият до умерен вятър ще запрати трупа върху нечия глава. Ако е вашата – не се плашете, то вече е умряло и не апи. И искрено се извинявам. За всичко е виновна жегата.

Коментари

коментари

Leave a Reply to a4oshopa Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *