0 от 49

Илюстрация: sxc.hu
Илюстрация: sxc.hu

Много искам да спечеля от тотото. Ама много, разбирате ли? Никога не съм печелила и много ме вълнува какво е усещането. Почват ли да фърчат пеперуди в стомаха? Дръпва ли се кръвта от лицето? Хлопат ли сърдечните камери? Излиза ли обрив с неясен произход по врата??? А по глезените?

Уви, не знам. И няма и как да разбера и ей така ще си умра, в тъжно неведение и бедна.

Иначе пускам редовно, не си мислете, че само си мечтая. Обаче все не печеля. И не говоря за шестици и петици, не. Аз съм толкова зле, че дори тройка не мога да цапардосам. И двойка – тоже. Единица, бе, разбирате ли?!? Няма и няма. Такъв карък съм, че да беше 48 от 49, пак нямаше да уцеля.

Чак ме е срам от хората в тотото, като ида с фиша и ги помоля да ми го проверят. Отначало ми се усмихват, любезни са, и като пуснат хартийката, и им се променя погледът. Като че ли съм им откраднала топчетата, дето подскачат в оная сфера. И едно ехидно така ме гледат, ще кажеш, че печелят всяка неделя – подават ми обратно фиша и казват с небрежен и леко подигравателен тон – „нищо“.

Ма как така нищо, бе?? Нали си имам и комбинация, имам си и шесто чувство, и трето око, и рибка-предсказател. Освен това се осланям и на сънищата си, на посоката на вятъра и на нивото на река Дунав.

Ето, оная нощ, например, сънувах хлебарки. Отварям на сутринта трепетно съновника и що да видя – ще печеля пари по нечестен начин. Боже, така се зарадвах, щото, нали, то тотото не е да кажеш най-честният начин за печелене на пари, въпреки че и по-нечестни знам, но аз не съм такава.

И си викам – ей ся отивам, пускам и вече няма накъде – минимум петица, все пак не една, а няколко хлебарки изсънувах, значи печалбата ще е над три и педесе. Поне няколко хиляди, така ги виждам, и като си върна заемите, кредитите и си платя наема, ще ми остане да си ремонтирам колата и да купя храна на рибката до Нова година, а след това, като й свърши храната, или пак ще пускам тото, или ще я готвя с картоф, да не се мъчи.

И отивам, като предварително съм се осведомила Юпитер в кой дом ми е тоя ден, проверила съм колко е Дунав край Силистра, измила съм си третото око и, въоръжена с комбинация, пари и много надежда, влизам в тотото.

Взимам си фиш, взимам си химикалка, почвам да чертая чавки и така се увлякох в чертежа, че зачеркнах седем числа. Обаче чичото ме успокои – и така можело, само дето струва седем лева фиша. О, нищо, казвам лежерно и едно такова щедро – все пак аз съм сънувала хлебарки и ме чакат несметни богатства след точно два дни, така че какво са едни седем лева пред купищата пари, в които ще се гмуркам скоро, нали се сещате. И седемнайсет да бяха, пак щях да ги дам – не че ги имам, но въпросът е принципен. Ако имах, щях.

След това прибрах фиша в портомонето – до рецептата за крема против лишеи и бележката за тока, и напуснах владенията на тотопункта окрилена. В края на краищата, само след два дни щях да хвърля цялото портмоне и да си купя куфар, в който да си нося джобните и да ги ръся с размах.

Два дни живях в пълна утопия и оптимизъм, даже ги предадох и на рибата – надвесвах се над зеленясалия аквариум и й обяснявах как от неделя ще яде само най-вкусна рибешка гняс и в общи линии дните на лишения са свършили. Не мога да се закълна, че съм я видяла да кима щастливо, но в общи линии останах с впечатлението, че и тя се радва. Изобщо – надянах розовите очила и чертаех планове за бляскаво бъдеще. За нов хладилник, акумулатор за колата, добре балансирана кредитна карта, платено парно, абе, пълно щастие.

И каква бе изненадата ми в неделя, когато топчетата се разподскачаха едно такова, звънливо, като на пари, а аз трепетно чаках да свършат всички тегления, за да проверя в сайта кога отварят в понеделник, за да ида да си взема милионите преди да е станало 30 градуса. Проверката на фиша показа, че имам нула познати числа! НУЛА. Не едно, не две, не три. Нула. При положение, че в едната от комбинациите бях зачеркнала седем числа??

Отврат, депресия и тотално разочарование.

След първоначалния шок, породен от липсата на синхрон между свишите знаци, които бях получила, и грубата действителност, се посъвзех. Почуках на аквариума, осведомих рибата за последния развой на събитията и я посъветвах да затяга колана и да не очаква много храна – и без това никой не харесва дебели риби, пък и е нездравословно да се тъпчеш по цял ден, ще ти се пръснат хрилете и въобще – не е приятна гледка някаква лой с перка да ти кръстосва аквариума.

След това се зарекох, че аз тото повече няма да пускам. Да си печелят там милионите разни хора, да се чудят кво да ги правят, щото, нали, то и това не е лесно, никой не произвежда толкова големи куфари, да не говорим как трябва да се крият, да лъжат, да не смеят цял живот да си купят каквото и да е и да живеят като партизани. Еми, не, мерси!

В края на краищата, то се е видяло – аз по нечестен път няма да забогатея. Единственият проблем е, че и с честен няма, но както се казваше в оня виц – накрая ще свикна.

Текстът е публикуван в Chuime.bg

Коментари

коментари

Leave a Reply to Тя Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *