Четири сватби

Тази година ми се падна да съм голяма сватбарка. Цели 4 /четири/ сватби минаха с мое участие, без, естествено аз да съм централно действащо лице в тях. Просто законодателството не го позволява. На четвъртата нямах сили да отида, но мислено бях и на нея.

Първата беше на колежката ми Хриси, а втората – на най-добрата ми приятелка Мария. Третата пък бе на друга приятелка – дъщеря на наше приятелско семейство, която се взе с един холандец, ама не летящ. Или поне не го видях да долита, дойде с Линкълн.

Четвъртата сватба бе тази на колежката Мила, обаче аз нямах възможност да отида и сега използвам случая да й пожелая всичко най-прекрасно в семейния жимот.

Сватба № 3 се оказа най-трудоемка, понеже бях обещала на булката да превеждам на гостите холандци.

В нещастния си мозък рисувах ситуацията по следния начин: застанала съм до група граждани на страната на лалетата и им шушукам тихо мъдрите слова на обредничката. Да, ама не, защото така не можело, каза самата обредничка.

Ще застанеш тук, посочи тя с безмилостно опънат пръст, ориентиран в посока север-североизток. Демек – подиумът, където щастливите младоженци се венчават и си обещават най-тържествено да не си изневеряват, да си народят стотици хубави деца и да са заедно и в най-тежките моменти, като например края на месеца, когато дойде сметката за тока.

Ами добре, преглътнах шумно аз, за да не правя циркове от сорта на „боли ме гърлото и внезапно ми изчезна гласът“.

Курдисах се стратегически зад един фикус, стараейки се да се виждам и чувам колкото се може по-малко, но обредничката не е паднала с вчерашния дъжд и ме измъкна оттам с леден поглед.

Настани ме така, че и перде на очите да имаш, да може да ме видиш кристално ясно. Искам да знае, че не й се сърдя, защото разбирам, че това й е работата и тя просто искаше да си я свърши добре.

ИВНИМАВАЙТЕДАНЕБУТНЕТЕЧАШИТЕСШАМПАНСКОТО, изрева внезапно държавната служителка, след като ме извади на бял свят, за да ме предразположи още повече за предстоящият конферентен разговор във формат: обредничка задава въпрос – аз превеждам – младоженци отговарят – гости слушат почтително.

Надявах се да стане някакво чудо, като например да припадна и да съм в кома поне 15 минути, колкото трае церемонията, обаче чудото не стана. Иначе, като се кача в автобус и веднага ми се доприпадва. Ама като ти потрябва – няма.

Преглътнах още няколко пъти и спрях в момента, в който околните започнаха да ме гледат с поглед, в който се четеше, че им приличам на задавен пеликан.

Няма да обяснявам, че моменталически забравих не само английски език, но и български, както и беглите си познания по жестомимичен превод, който така или иначе е неприемлив вариант за сватба.

Чувствах се като чавдарче, изтъпанчено да рецитира „Аз съм българче“ пред Народната библиотека на 24 май, докато останалите нещастници наоколо се кръстят мислено и благодарят на Господ, че не са на негово място, а майка му стои в тълпата и се просълзява от гордост.

И моята майка стоеше до мен – долу в подножието на подиума, но не се беше просълзила изобщо. Заклех я да стои там, за да суфлира и да ме подпре с фикуса, ако тръгна да припадам.

Гостите се настаняват, младоженците влизат и всичко говори, че церемонията ще се състои. Не знам дали някога ви се е налагало да превеждате на сватба, но ако ви предстои – ще ви дам ценни напътствия и съвети.

Първо, намерете си речта предварително.

Раздават я в гражданското, както разбрах впоследствие, и така ще сте подготвени за изрази от сорта на „С дадените ми правомощия и силните си благопожелания ви обричам да скрепите благословения си съюз с любов и семейно благоденствие, дори ако житейският ви път е осеян с тръни и бодли“. Или нещо такова.

Второ, глътнете един-два валериана, три диазепама и ако още се притеснявате – цапардосайте една „Столичная“ за кураж.

Трето, ако първите две не помогнат, мислете си, че каквото и да стане, младоженците ще се оженят, защото обредничката е змей и няма да си остави магарето в калта. Така че дори и да млъкнете като пън, бракосъчетанието ще се състои.

Не си спомням много от тези 15 минути. Мисля, че временно се превърнах в ектоплазмено съединение, само че бях видима за околните. Имам известни проблясъци, като например колко напрегнато ме гледаше булката всеки път, когато обредничката забравеше да спре и да ме изчака.

Спомням си също така, че забравих как е „кумове“ на английски и известно време мучах и ги сочех с пръст, та белким холандците се сетят какво имам предвид.

В края на краищата, не е толкова трудно да се досетиш. Майка ми обаче се включи почти навреме иззад фикуса и помогна, та престанах да соча.

В един момент някъде надалеч чух аплодисменти и викове и като си фокусирах погледа, видях, че щастливите младоженци вече са щастливо семейство и са скрепили брачния си съюз с целувка.

Толкова се зарадвах, че мъчението е приключило, че се разръкоплясках бурно и чашите с шампанското верно щяха да заминат за една бройка.

Зареях облекчен поглед, докато в огромната зала тържествено се носеше мелодията на „Подмосковные вечера“. В дадения момент не се замислих защо свирят руски песни, а не български, но сега определено би ми било интересно да науча.

Така мина около една минута, в която възгласите и аплодисментите заглъхнаха. Аз все още мълчах и се реех щастливо, докато в един момент осъзнах, че е настъпила странна тишина.

Върнах се на земята и осъзнах, че обредничката очевидно не е свършила с напътствията към младото семейство и май е казала нещо. А от мен се очаква да го преведа. Всички ме гледат с очакване, а аз не върви да им обясня, че не съм чула.

Пак почвам да преглъщам като прежадняла жаба, обаче това не помага. Срам – не срам, казах: „Ми не чух, бихте ли повторили“, а звънкият ми глас се разнесе над смълчаните полета.

Обредничката ме дари с поглед, който казваше ясно, че тя лично никога няма да ме бракосъчетае, ако ще да й опра нож в гърлото и да й завра кибритени клечки под ноктите.

Отвърнах й с подобен поглед, в който й контрирах, че и да ме заплашат с убийство, няма да искам тя да ме врича и обрича и с това безмълвният ни разговор приключи.

Сватбата се състоя, то се знае. Ани и Хус се бракосъчетаха повече от успешно, а холандците до един твърдяха, че са разбрали всичко, което, естествено, бе най-тлъстата лъжа, която съм чувала, а аз съм чувала много.

После, както се казва в приказките, яли, пили и се веселили и им текло по брадите и колената и така нататък.

А майка ми подхвърли, че сега съм толкова тренирана, че мога спокойно да превеждам и на погребения, особено имайки предвид факта, че централният герой в тази церемония няма как да ме чуе.

Мисля да я послушам.

Коментари

коментари

Leave a Reply to Виктория Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *