Обръщение към световния научен елит
Много обичам учени да ми дават съвети.
Умирам си да чета, например, как жената трябва да спи по поне 7 часа на ден, за да е щастлива, но в никакъв случай повече от 9, за да не се подуе, тоест най-добре по 8, за може хем да не е нещастна, хем да не е подута, и всички да са доволни и да не повръщат от ужас и отвращение, когато я видят, жената.
Аз обаче искам да попитам екипа от учени – вие флекс знаете ли какво е? А бичкия? А израза „винаги някой някъде реже нещо с флекс“ учили ли сте го? Да не мислите, че аз си умирам да спя по 5 часа и да ставам с кокошките, за да тропам по тръбите на парното на съседа, дето си остъклява балкона денонощно, въоръжен с чук и бормашина?
И друг въпрос имам да ви питам. Вие булевард „Цариградско шосе“ колко пъти сте го минавали сутрин?
Щото аз препускам там всяка сутрин и дори и да съм спала не по-малко от 7 часа и не повече от 9, някъде към „Феята“ автоматично се подувам от само себе си и така си и оставам до кръстовището с Павлово.
Същите физиологични промени се повтарят и на връщане, понеже хващам вечерното задръстване, и така излиза, че колкото и да се старая да спя по специално изчислената от вас формула, аз така или иначе съм и нещастна, и подута, тоест – може да си заврете сензационното откритие където си пожелаете.
Преминаваме към следващия ми любим съвет – този на „екип от германски (британски, френски) изследователи“, които, сигурно след дълъг запой с наденички, бира и зеле, прозрели, че трябва да пия витамини, за да съм красива.
Мили ми Хенрих. И ти, Гертруде!
Ние тука витамини не пием. Ние тука пием ракия, успокоителни и валериан, и понякога – като сме болни – чай от лайкучка и шкембе с оцет. Не искам да кажа, че не сме виждали ябълки, портокали или сурови чушки, не. Само че, Гертруде, нас витамините в суровите чушки не ни оправят. Понеже знам, че няма да ме разбереш, ако искаш, ела ми на гости за известно време.
Ще те кача на тролей девятка, ще те разходя по жълтите павета (зимата), ще те кача в автобус 72 (лятото), ще те оставя да се редиш на опашка в общината и да караш от единия до другия край на града, по два пъти на ден, с колата, която някога е била може би твоя, може би на някой твой съсед, а може би дори и на баба ти, а сега – 15 години по-късно, е моя, защото, ако не си обърнала внимание, ние също сме в Евросъюза от известно време, джиткаме си напред-назад из него и ви изкупуваме старите коли, докато вие правите важни научни открития относно моето здраве и красота.
Ако след всичко това си останеш все същата лъчезарна, добронамерена и мила Гертруде, ще ти купя всички ябълки, чушки и праскови на света и ще ти ги изпратя в Долна Бавария с наложен платеж. Обещавам.
Междувременно ето и още един любим съвет от титаните на научната мисъл – как трябва да ям мляко, за да са ми здрави костите.
Драги учени, в България кисело мляко няма. Знам, че това ще ви озадачи – дори оттука виждам няколко повдигнати професорски вежди, изразяващи недоумение, недоверие и учудване.
Сигурно са ви учили, че ние сме известни по света, даже и отвъд него, с няколко изобретения, сред които киселото мляко, електронния часовник, компютъра, схемите за кражба на ток, приватизацията, пълнените чушки и още две-три хиляди подобни, благодарение на които човечеството е оцеляло и до днес, но това е просто митология.
Сега киселото мляко в магазина представлява нещо, което може да оставите на балкона по време на лятната си отпуска, и като се върнете, то още да ви чака там в същия си вид и да ви маха за добре дошли. За да ми повярвате – заповядайте у нас, купете си, изследвайте го, ако не ви е страх, че може да ви ухапе, и после пак ще си говорим.
И изобщо, уважаем световен научен елит, вашите открития относно нашето добро състояние изобщо не са валидни тук. На нас всъщност ни е известно, че не трябва да се ядосваме, че трябва да спим, да ядем мляко, да пием витамини, да не пушим и да се разхождаме всеки ден по половин час на чист въздух, но вместо това правим точно обратното – ядосваме се, спим малко, не ядем мляко, не пием витамини и определено не се разхождаме по половин час всеки ден на чист въздух, тъй като ние половин час нямаме, камо ли пък чист въздух.
Та в тази връзка – нещо да ни посъветвате?
Текстът е публикуван в Chuime.bg