Мухите носят зараза
Пролетта на 2014 година. Изборите за европейски парламент в България са на приключване след тежка и уморителна кампания. Ето и малко статистика.
Тонове кебапчета без глутен са изпечени, изядени и изсрани без цензура в израз на върховна човещина.
Изречени са стотици обещания за нови канализации и водопроводи. Обещанията са горещи и кървави, защото са изречени от сърце, а сърцето, както знаем, винаги е вляво. За жалост, в справката по анатомия е спестен друг вълнуващ медицински факт, вероятно от неудобство – че хората използват едва около 10% от мозъците си.
Бивши художествени гимнастички с красив маникюр трогателно и неуморно са галили хора в инвалидни колички, снимали са се и са ни показали снимките, за да се убедим, че освен да въртят обръч, могат да бъдат и състрадателни.
Няколко десетки сливенски евромайки, отишли да видят Николай Бареков наживо, са чули невменяемия му крясък „ИСКАТЕ ЛИ МЕ ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ???“ и временно са изгубили свяст.
Изиграни са двайсет прави хорá и пет ръченици, заклани са няколко млечни агнета.
Три хиляди двеста и дванайсет пъти е показан разтърсващ клип, в който възрастни жени с мустаци стискат пликчета с пари и от сърце благодарят на Волен Сидеров – Този, Който Се Грижи За Обикновените Хора. Малко момченце със замислен поглед (като че ли току-що попитано каква руда има в Рило-Родопския масив) мъдро му е пожелало да „води България“, но без да уточнява накъде – вероятно това не са го учили.
Клиповете тържествено са завършили с предупреждението, че „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ – по примера на някогашните табелки НЕ ПЛЮЙ ПО ПОДА! и информационните брошури на Министерството на народното здраве, гласящи
МУХИТЕ НОСЯТ ЗАРАЗА
25 май, малко след 19 часа. Предварителните резултати вече са ясни, започват първите изказвания на политически лидери (с извинение).
Пръв се изказва Бойко Борисов, събрал най-голям брой гласове. Той е видимо щастлив – Реал Мадрид току-що е спечелил Шампионската лига! Прави неясна аналогия между мача и изборите, изказва разочарование, че все още никой не му е честитил победата и се оплаква, че някой му е откраднал кафеварката, след което се оттегля да си я търси.
Веднага след това виждаме…
И ТОЙ ЕЕЕЕ…. И НЕГОВОТО ИМЕ ЕЕЕЕ….
Николай Бареков.
С тежък и трагичен глас Той ни обяснява, че се е разходил из тъмна и нощна София, където се е стълкновил с глутница наркомани. Не споделя дали глутницата го е ухапала, но дава такъв вид – поти се обилно и изглежда превъзбуден. Казва ни, че трябва да се извиним – не на него, не! На хората, дето са гласували за него. (Според някои трябва да е обратното, но кой ли ни пита).
После разказва за майце си. Как й звъннал, заръчал ѝ да отвори бутилка вино и се сбогувал с нея, защото отива на заколение. С бяла риза. На някои от нас бялата риза ни навява други асоциации, но си мълчим и нищо не казваме, защото не сме такива хора. След това благодари на всички, които са гласували за него, обещава да спаси България и да замине веднага за Брюксел, ама ние да не сме балами – докато не видим самолета да излита, не верваме, алооо!
Следва кратка пауза, в която под формата на метеоритен проблясък през обективите преминава Мая Манолова. В КЮСТЕНДИЛ БИЕМ ГЕРБ!!, изкряква Мая и светкавично се дематериализира без да сподели нищо за Полски Тръмбеш, оставяйки у зрителя впечатлението, че Кюстендил, освен крепост на черешата-хрущялка, е и някакъв световен изборен център.
Докато се осъзнаем, в телевизора засиява кръмната вратовръзка на Сергей Дмитриевич. Той е усмихнат, но сериозен. Знаем ли ние той с колко хора се е срещнал по време на кампанията си, а? Знаем ли с колко инвалиди е говорил и колко инвалидни колички с изтекъл срок на годност е инспектирал, а? А как ВИНАГИ ще помни със сърцето си (онова, вляво) всички тези хора и техните истории знаем ли?
Въобще, ние какво ли знаем.
След това обявява, че БСП е силна партия, но, за зла беда, някой му е откраднал вота (хипотеза – може ли да е същият човек, откраднал кафеварката на Бойко?? Да се провери.) Накрая казва и още няколко несъществени неща, а именно оставка ли, хахаха, няма пък да ви кажа дали ще ходя в Брюксел, пукнете се, довиждане, и напуска залата.
Отново кратка пауза, следва ДПС, чуват се шушукания, че Пеевски е дошъл в НДК и за първи път ще го видим и чуем наживо. Язък, ако бяха казали овреме, можеше да си купим билетчета! Във въздуха витае един въпрос – дали четири мандата ще са му достатъчни, за да седне удобно в Европарламента? Първо обаче ще чуем Лютви Местан, който протяжно ще ни демонстрира, че е наизустил българския тълковен речник и може да прави сложни съставни изречения.
През това време Пеевски, досущ като Бареков, също се поти и бърше, и въобще човек остава с впечатлението, че гледа насреща си болни от малария, а не участници в избори.
След кратката презентация по езикознание на Местан, заваляват въпроси към Пеевски. Изненадващо, той се отказва от мястото си в Европарламента и поне си отдъхваме, че няма да му е некомфортно на тези тесни седалки там. След това ни казва, че не разбира обвиненията срещу него и пита кога ще му се извиним. (Само един момент, да проверим в тефтерите кога трябваше да се извиним на избирателите на Бареков, и след това ще се извиним и на вас, разбира се).
Накрая казва, че ще продължава да се отдава на избирателите си и пресконференцията свършва.
Изборното денонощие върви към своя край и във въздуха се усеща разочарование от някои липси. Най-осезаема е тази на Волен Сидеров, въпреки несъстоятелната му физика. Къде е този патриот? Под коя ли маса се е скрил? Дали не замеря някоя невъзпитана стюардеса с фъстъци? Или и той ни е обиден?
Въобще – мистерия. Но ние сме тук, да знаете! Ако решите, че искате и на вас да се извиним, обадете се, ще ви вместим в натоварения си график.
Вярно, че докато ви се извиним на всичките, ще свърши пролетта, но това е дребна неприятност на фона на удовлетворението, което ще получим. Пък и лято идва! Само малко се притесняваме, че през лятото има бум на мухите, а мухите, както вече знаем, носят зараза. Между другото, някои хора – също.