Как да се сдобием с нещо вкусно от магазина (наръчник за деца до 5 години)

Илюстрация: sxc.hu
Илюстрация: sxc.hu

Привечер е и влизам в кварталния магазин за нещо дребно. Първото, което чувам, е жизнерадостно детско гласче.

А, мамо, виж какви сладоледи! Виж!

Мамата не гледа. Сигурно е виждала много сладоледи и точно тези няма начин да й направят особено впечатление, а е много вероятно и всички да й изглеждат еднакво отблъскващи. И малкият усеща това, така че сменя тактиката.

Не че искам да ми взимаш /не, бе, как ще иска/, просто ги виж какви са хубави!, променя посоката на 180 градуса детето, убедено, че себеотрицанието ще трогне родителката и то ще бъде моментално засипано с поне три кутии, ако не и четири.

Тя обаче е вряла и кипяла в подобни сценки и отново не обръща внимание на тъй красивия сладолед.

Настъпва временно мълчание, двете страни се занимават със свои си работи – единият обмисля печеливша политическа стратегия, другият избира мляко.

Виж, в този има шоколадови парченца – прокарва нова линия малкият, оплезил език над хладилника. Един вид – не е някакъв най-обикновен сладолед, за който не си струва да си даваш парите. В този Има Шоколадови Парченца, бе, госпожо!

За голям детски ужас майката изсъсква нещо в стил „престани да ме занимаваш с твоите сладоледи“ и отпрашва към рафтовете с олио.

Момченцето се нацупва.

Поне шоколад няма ли да ми купиш?, пита с надежда.

Не, и шоколадът няма да го огрее, разбираме всички в магазина.

Умолявам те!, удря го на молби хлапето, с доста драматично изражение на лицето – на живот и смърт му е да има шоколад и го разбирам, понякога и аз така се чувствам, само дето мога да си го купя сама.

Не ме обичаш значи, щом не искаш да ми купиш шоколад!, произнася на висок глас тежката присъда хлапето и гледа с надежда майка си, уверено, че публичното обвинение вече трябва да подейства и вероятно ще получи не само шоколада, но и сладоледа, и изобщо всичко мечтано в магазина.

На майката обаче изобщо не й пука.

Не те обичам, връща удара тя и безцеремонно продължава да пазарува. Малкият не е очаквал такъв обрат и няма готов отговор – как се отговаря на такова нещо? Временно настъпва затишие, но напрежението във въздуха се усеща от всички. Някъде около рафтовете със сирене и мляко завесите отново се вдигат и малкият излиза на сцената.

А не искаш ли да вземем някакъв сок, за всички вкъщи?? Например от боровинки, ето този е много хубав!, прокарва нова политическа платформа малкият. Този път е заложил на популизъм – „да има за всички“, не само за него, ето това би трябвало вече да подейства като магнит, нали, защото ще има и за него, и за майка му, и за баща му, и за сестри, и за братя, и баби – въобще, как да откажеш на такова предложение, все пак е намесено благополучието на цялото семейство?

НЕИСКАМДАЧУВАМЗАНИКАКВИСОКОВЕ!, изригва вече майката, на ръба на нервите си, обаче хлапето е упорито и не се отказва лесно, за което ми идва да му стисна ръката, но се удържам.

Виж, плодово мляко, изчуруликва нежен детски глас някъде иззад мене. Истинско е!, с авторитетен глас на агроном съобщава детето – явно неведнъж е ставало свидетел на домашни дискусии за качествата на киселото мляко. Не искаш ли да си купим няколко?, прокарва нови търговски трикове малкият.

Майката спира насред магазина, поглежда го и дръпва реч, от която публиката и участниците в драмата разбират, че:

Последното, което тя иска, е плодово мляко. Никога няма да поиска плодово мляко, ясно ли ни е? Освен това не иска сладолед, шоколад, сок, бисквити, близалки, дъвки, бонбони, пуканки, кисело мляко и нектар, а най-лошото е, че състоянието й няма изгледи да претърпи съществена промяна НИКОГА.

Съобщението идва малко в повече на дребния и той се свива омърлушен и угнетен зад количката. Отрязан е по всички флангове, животът е черен, буреносни облаци са се спуснали над магазина и никога няма да се вдигнат оттам. Става ми жал, идва ми да му купя целия рафт с мляко и да го абонирам за сладоледите за 1 месец напред, ама някакси не върви.

И в този момент, съвсем като по филмите, мамата проявява човешки облик и фабулата, за радост на изтерзаните зрители, претърпява обрат.

Искаш ли да купим ягоди?, пита тя небрежно, а малкият едва не глътва бутилката с олио, която му е поверена да носи.

ДА!, светват му очичките и започва да подскача неконтролируемо около количката, забравил и за сладоледи, и за Шоколадови Парченца, и за млека, соци и боровинки.

Всички наоколо си отдъхваме.

Слава богу, в живота все пак има някаква справедливост.

Текстът е публикуван в Chuime.bg

Коментари

коментари

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *