Сметки за след 30 години

Илюстрация: sxc.hu
Илюстрация: sxc.hu

Оня ден си отворих писмото, което пенсионният ми фонд, в който някога предвидливо съм се записала, ми праща отвреме-навреме и предимно когато си иска.

Трескаво разопаковах плика, представяйки си как отвътре изскача позлатен лист, в който пише, че уважаемата госпожа има около 2-3 спестени милиона, с което притесненията ми в следващите 30 години рязко се свиват до това къде да си паркирам яхтата, от коя латиноамериканска страна да си внасям кокаин и гъвкави мулати и къде да си построя спа-басейн с размерите на квартал „Бенковски“, който да пълня с Нутела и гръцка мусака и да плувам до безсъзнание.

Защото не знам за вас, но мен самата мисъл, че ми остават още някакъв си около четвърт век работа, ме изпълва с паника и тревожност, да не говорим, че косата ми вече сама пада с отчаян писък на земята от тези нерви и неясноти.

Уви, документът разкри ужасяващите параметри на бъдещото ми нещастие. За около 10 години съм прибавила 900 лева в сметката си.

Деветстотин. Лева. За десет години.

Така. Ако вярвам на другарката Попова, която дълги години безуспешно се опитваше да ме научи да смятам, за следващите 30 години би трябвало да добавя към крупната сума още 2700 лева, с което общите ми авоари ще станат – дръжте се – три хиляди и шестотин лева.

Озадачих се и продължих да смятам. Значи, те искат да ми кажат, че ако на 60 години се пенсионирам и след това примерно живея още 15 години, аз ще имам по около 240 лева на година от пенсионния си фонд, което пък прави по 65 стотинки на ден.

С 65 стотинки на ден аз ще бъда една щастлива пенсионерка.

Ако си ги пестя и не ги харча неразумно и фриволно всеки ден за солети с кашкавал или тунквана вафла (но не едновременно), в края на седмицата ще мога да си купувам триста грама сирене, в края на следващата – шест яйца и един розов домат, в края на третата – чушки и масло, а в края на четвъртата ще съм успяла да си сготвя мишмаш, да го разделя в седем чинийки за сладко и поне една седмица да не мисля за прехраната, а евентуално дори да имам и за гости.

Разбира се, това няма как да се повтаря безкраен брой седмици, тъй като на втория или третия тек ще съм безвъзвратно умряла в чакане на следващата първа неделя за сиренето, втората за яйцата и третата – за чушките, освен ако не се запиша на курс за индийски йоги, които се хранят от слънчевите протуберанси.

Друг вариант за прехрана с тези 65 стотинки е да си купувам по пакетче небелени печени фъстъци всеки ден. Те съдържат незаменими неща, като солени люспи и полепнало брашно, което, ако успявам да пресявам през ситен гевгир, и успоредно с това пет седмици преди Великден започна да пестя по 65 стотинки на седмица, ще имам материал и за един миниатюрен козунак, половин боичка и яйце-бияч, в което успешно да си разбия главата.

Освен това подозирам, че ще ми искат пари и за сметки. Естествено, сега бих могла вместо да седя и да смятам, да взема да се запиша в Техническия университет и да се науча как да връзвам хладилник и печка с акумулатор, така че след 30 години да прецакам електрото завинаги и най-накрая да бъда независима от гадните монополисти.

Телефон няма да имам, тъй като дотогава ще съм натрупала седем милиона триста и тринайсет хиляди деветстотин седемдесет и една просрочени фактури и ще усещам дъха на съдебните изпълнители в сбръчкания си врат още от 2023 година без, горките, да знаят, че не притежавам нищо, освен два чорапогащника и един гевгир.

Ето така ги виждам нещата след около 30 години. В общи линии се очертава да съм един свободен и независим човек, в смисъл, че нищо няма да зависи от мене, ще се храня здравословно и само когато е крайно наложително и ще живея изключително екологично.

Алтернативата на всичко това, разбира се, е моментално да си изтегля 900-те лева от спестовния влог и да замина за някой южноафрикански резерват да спасявам лъвовете от грип и кариеси. Поне ще знам, че има смисъл.

Текстът е публикуван в Chuime.bg

Коментари

коментари

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *