Писмо до брат ми

 

Здрасти! Откак си замина обратно за Австралия, все не можем да се уцелим по Скайп – аз ти пиша по обед, ти ми отговаряш през нощта и, ако някой следи кореспонденцията ни и я записва на флашка, нищо няма да разбере от следния хаотичен разговор:

[1/2/2014 12:44:04 PM] mе: юхуу
[1/3/2014 11:07:46 AM] Sasho: альооо
[1/8/2014 8:56:29 AM] Sasho: ehoooo
[1/8/2014 8:56:33 AM] Sasho: tam li si?
[1/9/2014 12:12:26 AM] mе: юхууууууууууууу
[1/9/2014 12:47:02 AM] mе: ние си лягаме, дано някой ден скоро се уцелим, преди децата да са проговорили!

Както сам виждаш, не ни се получава добре – и ние се объркваме, представям си как се фрустрират и всички останали хора по линията. Затова реших да въведа ред – ще ти пиша писма, които ще публикувам тук, и така по всяко време ще можеш да се информираш какво се случва с клетата ти род(н)ина.

Като за начало искам да ти кажа колко много се радвам, че карахме Коледа заедно – за първи път от 2008-ма година! Ако продължаваме да се виждаме с този динамичен интензитет, следващия път като си дойдете, метрото вече ще стига до летището, а близначките ти ще са в първи клас – то да не знае човек на кое от двете повече да се зарадва!!

Дотогава обаче има доста време, затова нека не се превъзбуждаме – да си говорим за нещата, които се случват сега.

Първо, много съжалявам, че не успяхте да видите сняг, докато бяхте тук, но, повярвай ми, така беше по-добре. И без това видяхме зор да бутаме тая двойна количка по софийските тротоари, а със сняг щяхме да сме като участници в рали Париж-Дакар, предимно от частта му в Дакар.

Всъщност, сега като се замисля, не знам защо у нас му викат тротоар. Според Уикипедия тротоар (от френски: Trottoir) е вид пешеходна алея по протежението на дадена улица. Можел, представи си, да е от двете страни на улицата или само от едната! (При вас от кой вид са?) Тротоарът освен това бил леко приповдигнат и откъм страната на улицата обикновено завършвал с бордюр.

Виж, последното е преизпълнено в тоя град – тук бордюрите са направени така, че веднъж изкачил се на Тротоар, да не можеш да се отлепиш от него, в буквалния смисъл. Или ще се спънеш в парче желязо, скрило се свенливо сред кривите плочки, ще си изкъртиш нокътя на палеца и ще се пльоснеш върху количката, или самата количка ще пропадне в дупка и трябва да си носиш лебедка, за да си я издърпаш обратно на повърхността.

А веднъж стигнал до другия край на Тротоар, ще те чака втори бордюр, от който или ще си изсипеш децата на земята, или няма – всичко зависи от собствената ти физическа подготовка. Дето се казва – съдбата на всеки човек е в собствените му ръце!

Тези приключения обаче имаха и позитивни страни – само си спомни трите хиляди пъти, в които ни спираха пешеходци, сочеха с умиление двете еднакво облечени бебета и питаха - „А БЛИЗНАЦИ ЛИ СА?“. Малко съжалявам, че никога не издадохме, че едното е таралеж и е на осем.

Да ти напомня ли и разходката ни около Женския пазар? Там, например, не четат Уикипедия и затова не знаят, че тротоарът е вид пешеходна алея, но благодарение на това невежество пък се сблъскахте с неща, които иначе може да видите само в поредицата на National Geographic “Битка в тресавището“.

Кучетата, които търчаха наоколо, захапали в устите си я череп на крава, я някоя тазобедрена става, изхвърлена от околните месарски магазини; килограмите изгнили домати, образували своеобразен пурпурен лиман до кофите за боклук; старите гащи, които първият есенен вятър палаво е прострял по дърветата… Това не е гледка, която можеш да видиш в центъра на Сидни, ще ме прощаваш! Някои хора си плащат, за да се докоснат до подобна автентичност, а вие я получихте фри ъв чардж (да е жива и здрава другарката Тасева от Алианса).

Всичко това, съгласи се, нямаше да ни се случи, ако имахме лукса да се движим по един високоскоростен, гладък, чист Trottoir и с това приключвам темата.

А относно снега – сори, че те дразня, но днес той заваля! Цяла седмица се подготвяме за този специален момент – медиите гърмят, че Зимата Се Завръща, а метеоролозите подходиха по-художествено и обявиха код с цвят на свинска кървавица за потенциално опасно време. Много се притесних за дворната котка Рижко и как ще оцелее в това сурово време – той не може да дъвче кравешките черепи, затова му нарязах остатъците от един джолан и му ги хвърлих през прозореца. Представям си какъв рай е било за него – заедно със снега, от небето вали и джолан!

Пращам ти една снимка с щастливия Рижко на фона на прясно натрупалия сняг.

rijko

Трябва да говоря с теб и за нещо по-сериозно. Тук предвиждат промени в Наказателния кодекс, според които, ако притежаваме вещи, които са били на бабите и дядовците ни (не само на нашите, а на всички хора бабите и дядовците), могат да ни вкарат в затвора за четири години, или да ни глобят с 2 000 до 10 000 лева, ако не ги регистрираме като културна ценност.

Според теб бюфетът в хола на колко години е? Дали да го нацепя на трески, за да му преброя годишните кръгове, или да му направя въглероден анализ? Освен това, дали не трябва да регистрирам и някои от по-възрастните ни роднини? Все пак, те са културни, а са ми и ценни, и не ми се иска да ги лежа. Не знам, дай акъл – в Австралия как са разрешили този деликатен проблем?

Другата новина е, че според същия кодекс всеки, който пуши или притежава дори и една цигара марихуана, може да влезе в затвора от 1 до 6 години. Тоест, ако случайно не ме изловят за незаконния бюфет, са си вързали гащите и може да ме опандизят, ако пуша. Така че, да не бързаме да се радваме за срещата ни през 2015-та година – вместо аз да идвам с метрото до летището, може вие да дойдете с метрото до затвора (дай Боже, да го разширят и дотам!).

Но да не изпадаме в тягостни мисли! За финал ще те развеселя, като ти разкажа как в навечерието на Нова година един човек пред мен си купи папагал. Това е голям магазин – продават каишки за кучета, стърготини за зайци, самите зайци, както и гупи, котешки кенефи и най-различни папагали. Едните могат да пеят, другите говорят, третите свирят на цигулка, а най-скъпите според мен могат да правят таблици в Ексел.

Та, стоях си аз на опашката и докато се чудех какви бисквитки да купя на котката, гражданинът забучи пръст в едно шарено папагалче (от тези с по-скромните умения), продавачът отвори клетката и го награби, натика го в някаква кутия, подобна на тези, в които се държи пластилин, сложи кутията в черно найлоново пликче и каза: „Такаа, просото е пет лева, пликчето – десет стотинки, папагалът – петнайсет лева, общо – двайсет лева и десет стотинки“.

Гражданинът чинно плати стоката и, докато се изнасяше от магазина, само успях да му пожелая папагалът да не почине в двеста и тринайсет и като отвори кутията вкъщи, вместо звънка птича песен, оттам да се покажат само чифт изтръпнали папагалски крака.

При вас продават ли така свободно животни? Можеш ли да влезеш в някой магазин за котешка храна и да си избереш кенгуру от клетка? А коала?

Затрупах те с много въпроси! Надявам се, че ще имаш малко свободно време скоро, за да ми отговориш. Целувки и много поздрави на всички – скоро пак ще ти пиша!

P.S. Ако продават кенгура, в какво ги опаковат?? А пликче дават ли?

Коментари

коментари

Leave a Reply to Стамен Николов Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>